Това е заглавието на съчинението, с което Хариет Бичард Стоу се представя, когато е на 12 години на Личфийлдското академично утро.
Две изречения от това съчинение, които аз прочетох и преписах от книгата Необикновени приключения на бележити книги на Джон Унтърич, която е писана през 1929 година, а азпрочетох сега от превод на български издаден през 1981 година. Аз не знаех 5 от 15 автора и на 3-ма не съм чела книгите, които изглежда се считат за най-известни.
Изреченията от съчинението са следните:
Първият аргумент, с който доказваме природата безсмъртието на душата, произтича от природата на духа. Той, както твърдят защитниците на тази теория, не се състои от частици и следователно не подлежи на деление и не може да се разрушава. А щом не се разрушава ще съществува вечно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.